Дислексия на развитието или т.нар. „специфични разстройства в развитието на училищните умения“ са вродени или рано придобити нарушения, свързани с усвояване на писмената реч. Трудностите се дължат на органични мозъчни увреждания в участъците, свързани с обработката на писмените знаци. Специфичната дислексия не се дължи на интелектуален или сензорен дефицит. Затрудненията с четенето и писането са значителни и постоянни, може да са ясно изразени или по-малко очевидни през целия живот. Дори след като бъдат придобити основни умения, четенето с разбиране и писането могат да представляват предизвикателство за хора от всички възрасти.
Дефиницията за специфична дислексия в международната класификация на болестите - МКБ-10 гласи: „Група разстройства, при които нормалните начини за придобиване на училищни умения са увредени още в ранните стадии на развитието; нарушението не е просто последица от липса на възможност за научаване и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или други разстройства (напр. умствено изоставане, груби неврологични дефицити, некоригирани остри проблеми със зрението или слуха или емоционални разстройства)“.
Най-често задаваните въпроси от родителите са: „Откъде се появи? Защо? Кой е виновен?“. Съвременните изследвания в областта са много и задълбочени, естествено, спорни въпроси съществуват. Произходът на състоянието може да е свързан с „наследственост, неврологични дисфункции [...] леворъчие, нарушена латерализация (липса на хемисферна доминантност) и забавено съзряване на лявата хемисфера, проблеми в очните движения, перцептивни дефицити и по-малък обем на перцептивното пространство, кодиране на езикова информация в специфични паметови модели (въз основа на семантична информация, за разлика от нормата, при която кодирането е въз основа на фонологична информация), когнитивен дефицит в съчетание с по-бавно съзряване на лявата хемисфера, функционално разстройство на връзката между слухова и зрителна преработка на вербални стимули, функционални аномалии в обработка на информация, нарушения на зрително-пространствената координация, слухово-перцептивен дефицит в корелация с нарушения на вербалната слухова памет и на фонологичната компетентност“ (Ценова 2017: 203).
Еднозначен, лесен отговор на родителските притеснения не може да се даде, но едно трябва да се изясни - дислексията НЕ Е присъда и не бива да бъде стигма в съвременното общество. Трудностите са преодолими, изискват определени терапевтични въздействия, упоритост, осъзнатост, мотивация, семейна подкрепа.
Какви трудности имат хората с дислексия и какви грешки допускат?
Отговорът и на този въпрос не може да бъде лесен и кратък. Дислексията е неврологична по произход и съдържа в себе си комплексни трудности, защото процесите четене и писане зависят от функционирането на много системи - „слухова, зрителна, когнитивна система, устен език и двигателен речник“ (Ценова 2017: 210). Това е причината трудностите да се проявяват на много нива и да са взаимосвързани. Ще изброя само някои от нарушенията, които са и по-познати, но логопедично изследване от добър професионалист може да посочи подробно и задълбочено засегнатите страни на обучителните умения. Различно нарушени може да са двата аспекта на писмения език - четене и писане, и то във всички равнища - фонема-графема, дума, изречение, текст. Родител или учител може да забележи следните проблеми:
При четене: трудно проследяване на текста; неразбиране на прочетеното; лоша четивна техника - много бавен темп; сричкуване, неотговарящо на възрастта на детето; неадекватна интонация и др.
При писане: замени на букви, близки по акустичен или визуален признак; пространствени грешки при изписване;огледално изписване; разкъсване или сливане на думи; пропускане или добавяне на букви, думи, изречения; сливане на предлози и частици с другите думи; липса на пунктуация; голям брой граматични грешки и др.
Как мога да подкрепя детето си, което изпитва
затруднения в ученето?
Първо, важно е да се признае сложността на писмения език. Учениците, които се борят с писмен код, обикновено изпитват множество предизвикателства, които се натрупват, когато е необходимо да се разбере или създаде текст. За да можем да разберем текст, трябва да можем да декодираме буквите, да ги свържем със звуковете, да разпознаем думата, да извършваме тези операции бързо, да извлечем информацията, да я запазим в ума си, да четем между редовете, да правим изводи и прогнози, да формулираме хипотези за смисъла на текста, докато четем. За да напишем текст, трябва да можем да формулираме намерение или цел за писане, да организираме идеите си. Всичко това изисква добро невропсихологично и физиологично функциониране.
Какво може да направи специалист в областта на езиковите нарушения? Трябва да може да се постави на мястото на читателя, да адаптира количеството на информацията, да структурира текста според изискванията, да използва точен език, да формулира ясно идеите си в изречения, да избира подходящи думи и текстове. Работата при терапия на специфична дислексия е свързана с определяне на силните страни и предизвикателствата, пред които е изправено детето, а след това да създаде план за интервенция, който да му помогне да консолидира умения и да подпомогне развитието на други.
Изключително важно е да бъде ясно, че работата се извършва в тясно сътрудничество със семейството и училищната среда.
Потърсете помощ и вярвайте, че всяка трудност води след себе си приключения и цветно настроение.
