Състоянието се характеризира с разнообразие от форми и комбинации на симптомите. Отразява се върху социалното взаимодействие, общуването, поведението и развитието. Негови откриватели са Лео Канер и Ханс Аспергер. През 1943 г. Лео Канер публикува своята статия „Autistic disturbances of affective contact“ („Аутистични нарушения на емоционалния контакт“), неговите открития по темата стават основата на съвременната идентификация и диагностика.
Симптомите, които са определящи за поставяне на тази диагноза, са: нарушение в реципрочните социални отношения; нарушения както във вербалната комуникация (многословие, ехолалия или нарушение при употребата на първо лице, липса на реч), така и в невербалния език (изражения на лицето, поза и т.н.); желание за неизменност, което включва стереотипно поведение, рутинни последователности с голяма степен на повторение и видима натрапчивост, автостимулация, нетърпимост към промени.
В четвъртото издание на Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства или ДСН (английски: Diagnostic and Statistical Manual for Mental Disorders (DSM-IV), често абревиирано просто като DSM) на Американската психиатрична асоциация (АПА) и десетата Международна статистическа класификация на болестите и свързаните със здравето проблеми - МКБ (английски: International Classification of Diseases - ICD-10) на Световната здравна организация (СЗО) са разписани критериите, по които се поставя тази диагноза.
Трудностите, засягащи социалния аспект на комуникацията, се наричат още прагматични трудности. Прагматиката се определя като аспект, свързан с използването на езика, тоест значението и интерпретацията. Децата, които изпитват предизвикателства с прагматичния аспект на комуникацията, имат значителни трудности при разбирането на социални ситуации и подходящото взаимодействие. Това включва поздрави, даване на обяснения, адаптиране на начина на общуване в зависимост от контекста, разбиране на информацията, която е имплицитна в съобщението (дедукции и заключения), разговори, както и разказване на истории. Често тези трудности стават наистина очевидни, когато детето е достигнало по-напреднал етап на езиково развитие и са необходими прагматични умения, за да участва в социални рутини в училище или детска градина. Освен това е обичайно някои по-абстрактни концепции да са трудни за възприемане от деца, които имат черти на аутизъм (напр. концепции за време).
Как да разбера дали детето ми
има аутистични черти?
Двете важни области, в които родителите най-често виждат проблеми, са трудности в комуникацията и еднотипни интереси. Ако виждате ежедневно:
- липса на интерес към другите хора;
- липса на очен контакт или друго нетипично взиране;
- невъзможност за провеждане на диалог;
- трудности в разбирането на реакциите, чувствата и емоциите на другите;
- ехолалична реч (повторение на думи, изрази, казани с интонацията на говорещия);
- неточно използване на езика в контекста на ситуацията;
- пляскане на ръце, въртене;
- маниакални влечения и интереси;
- изумителни умения за подреждане, запаметяване;
- внезапни, необясними за родителите избухвания.
Ако срещате такива прояви, смело направете консултация със специалист.
Как може да помогне логопедът?
Поради индивидуалния характер и проява на това разтройство всяко дете има нужда от личен подход. При всички страда разбирането и осмислянето на речта, затова логопедичната терапия основно е насочена към развитие на експресията и на разбирането на речта, като се съобразява с водещите дефицити и трудности. Логопедът е специалист, който разпознава спецификите в речта и поведението на деца от аутистичния спектър, което го прави важен участник в терапевтичните програми за помощ.
